Двама с теб един до друг,
не сещаме ни мрак, ни студ.
С поглед ти ме галиш,
с усмивка ме крепиш
и всичко в мене палиш,
дори и да мълчиш...
Твоята прегръдка е утеха,
целувката ти - лек,
в ръцете ти тъй крехка
се разтапям като мед...
В лицето ти безкрай се взирам,
в лика на моята любов,
и думи не намирам
за теб, любими - моята тъга и моят зов!
© Деница All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
