Ти
Отнякъде дочух хубав звук,
искаше ми се да си тук,
да го чуеш с заедно с мен,
да останеш от звука ослепен!
Но ти никога не си бил с мен
в мрачния и в прекрасния ден,
пак те нямаше, няма и да те има,
и в топлото лято, и в студената зима!
Да те срещна бе моята мечта,
да тя си остава и сега,
но е малко тъжна и унила,
защото в мен умря и последната сила!
Няма вече да те търся,
от мечтата си ще се отърся,
дано дойдеш някой ден,
за да бъдеш близо до мен!
искаше ми се да си тук,
да го чуеш с заедно с мен,
да останеш от звука ослепен!
Но ти никога не си бил с мен
в мрачния и в прекрасния ден,
пак те нямаше, няма и да те има,
и в топлото лято, и в студената зима!
Да те срещна бе моята мечта,
да тя си остава и сега,
но е малко тъжна и унила,
защото в мен умря и последната сила!
Няма вече да те търся,
от мечтата си ще се отърся,
дано дойдеш някой ден,
за да бъдеш близо до мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Стоянов Всички права запазени
