Ти
Отнякъде дочух хубав звук,
искаше ми се да си тук,
да го чуеш с заедно с мен,
да останеш от звука ослепен!
Но ти никога не си бил с мен
в мрачния и в прекрасния ден,
пак те нямаше, няма и да те има,
и в топлото лято, и в студената зима!
Да те срещна бе моята мечта,
да тя си остава и сега,
но е малко тъжна и унила,
защото в мен умря и последната сила!
Няма вече да те търся,
от мечтата си ще се отърся,
дано дойдеш някой ден,
за да бъдеш близо до мен!
искаше ми се да си тук,
да го чуеш с заедно с мен,
да останеш от звука ослепен!
Но ти никога не си бил с мен
в мрачния и в прекрасния ден,
пак те нямаше, няма и да те има,
и в топлото лято, и в студената зима!
Да те срещна бе моята мечта,
да тя си остава и сега,
но е малко тъжна и унила,
защото в мен умря и последната сила!
Няма вече да те търся,
от мечтата си ще се отърся,
дано дойдеш някой ден,
за да бъдеш близо до мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Стоянов Все права защищены
