Отново неминуемо ще дойдеш
в съня ми, преоблечена със нова дреха
и без да питаш искам ли,
готова ли съм да те приема.
Да ми разказваш приказки
за принцове, принцеси
и за змейове,
с изтъркани, като стари вицове,
проядени от сълзи, думи.
Ще сядаш на протриятият от стъпки праг
на моята душа самотна.
Нима не се насити, страннице, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация