Отново неминуемо ще дойдеш
в съня ми, преоблечена със нова дреха
и без да питаш искам ли,
готова ли съм да те приема.
Да ми разказваш приказки
за принцове, принцеси
и за змейове,
с изтъркани, като стари вицове,
проядени от сълзи, думи.
Ще сядаш на протриятият от стъпки праг
на моята душа самотна.
Нима не се насити, страннице, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up