Ти
ТИ
Разменихме си думи и няколко погледа скрити,
неразгадани усмивки и няколко погледа нежни,
спомени вчерашни, сякаш случайно изтрити
от трепети нови, красиви, така неизбежни.
Развълнува сърцето и огън в него запали
с тези искри в очите така интересни,
душата разлисти, сякаш ме нежно погали...
От теб ли настръхнах, или от южните песни!?
Сега си лягам, сам, макар и с теб, без твоя глас,
но с мисълта за нас и знам - ще те сънувам
в сън горещ, изпълнен с плам и страст,
а сутринта отново ще те видя развълнуван.
Топла утрин, мълчим зад чашите с кафе,
а искам хиляди въпроси да задам,
да докосна нежна кожа като кадифе
и романтиката своя на тебе да предам.
Но няма време за това и нямам право
да останем още малко насаме и да ти кажа
толкова неща, скрити вътре - тука вляво,
и за чувствата и трепетите да разкажа.
Време е за път, време е да тръгваме обратно
и този романтичен град да напуснем неохотно,
но спомените няма да изгубим безвъзвратно,
ще го пазим в нас това изживяване страхотно.
Раздяла, последен поглед и целувки две
по бузите ми още сладки и нежни горят.
И развълнуван като мъничко дете,
без теб трябва да поемам отново на път.
Кога ли ще ги видя пак топлите очи?
Ще те чакам с радост да те зърна!
Но телефонът упорито си мълчи!
А ти... дали ме чакаш да се върна?
14.04.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
Да, като водопади! Благодаря ти!
