Ти
Пак идваш и тих, и безмилостно истинен,
заключил в очите си онзи див чар.
Аз вече не търся във думите искреност.
Ръцете ти парят като къс древна жар.
Ела, но мълчи. Не твърди, че обичаш,
аз го зная. Ти все още бъди
жарък, пламенен. Аз съм просто момиче,
ти си просто момче... но дали?!
Ти докосваш, а Луната трепери,
от страст натежала самотна девица.
Ти целуваш... не, недей спира -
остави я да гасне... тя има звездите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
