Отвори си прозореца, Господи!
Отвори си прозореца, Господи!
Само миг се поспри и послушай...
Изгорихме последните мостове.
А в душите ни бие градушка.
Изоставихме, Господи, себе си
и се втурнахме слепи към Ада –
като диви отчаяни лебеди,
уморили се тихо да страдат.
От кесиите ронят се дните ни,
пожълтели и евтино-леки.
И пилеем ги, Боже. И скитаме.
Без човек да е брат за човека.
Ти го знаеш, разбира се, Господи.
Не убягва от взора ти йота.
Ала с право спасяваш ни косвено
след безбройните тъжни Голготи.
Знам, вратата ти чака отворена
да разперим криле за последно.
Ала днес отвори си прозореца
и прати ни очи да прогледнем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
