4.02.2024 г., 19:27

Ти

580 0 2

Ти

Гледам те и сякаш виждам всичко.

Слънцето, морето,  та даже и небето.

И погледът ми знам, че ме издава,

защото свети когато си до мен.

 

Потъвам бавно в твоята усмивка,

сърцето бясно тръгва да тупти.

Страните румени, лицето ми с усмивка.

Навлезе в света ми и всичко промени.

 

Понякога ми стига просто да те видя

и всякаш вече тръгва моя ден.

И искам само тихо да приседна,

да те погледам и да съм добре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...