4.02.2024 г., 19:27

Ти

585 0 2

Ти

Гледам те и сякаш виждам всичко.

Слънцето, морето,  та даже и небето.

И погледът ми знам, че ме издава,

защото свети когато си до мен.

 

Потъвам бавно в твоята усмивка,

сърцето бясно тръгва да тупти.

Страните румени, лицето ми с усмивка.

Навлезе в света ми и всичко промени.

 

Понякога ми стига просто да те видя

и всякаш вече тръгва моя ден.

И искам само тихо да приседна,

да те погледам и да съм добре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...