Ти
Гледам те и сякаш виждам всичко.
Слънцето, морето, та даже и небето.
И погледът ми знам, че ме издава,
защото свети когато си до мен.
Потъвам бавно в твоята усмивка,
сърцето бясно тръгва да тупти.
Страните румени, лицето ми с усмивка.
Навлезе в света ми и всичко промени.
Понякога ми стига просто да те видя
и всякаш вече тръгва моя ден.
И искам само тихо да приседна,
да те погледам и да съм добре.
© Радка Йорданова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
