Ти

Ти си моя нежен лъч светлина

в моите най-мрачни часове на нощта,

озаряваш живота ми с прекрасни искри

и караш твореца щастлив да твори.

Ти си единствена утеха за моята душа

в нейните най-тежки моменти на страх и тъга,

караш я отново жива за теб да гори,

само щом погледне в твоите красиви очи.

Ти си жената, що кара сърце ми да бие,

когато то иска просто да спре и да се свие,

щом те види започва пак свободно да диша,

за теб то винаги ще живее, защото те обича!

03.12.2014г. София

Кристиан Дочев