6.12.2014 г., 19:52

Ти

1K 0 0

Ти

 

 

Ти си моя нежен лъч светлина

в моите най-мрачни часове на нощта,

озаряваш живота ми с прекрасни искри

и караш твореца щастлив да твори.

 

Ти си единствена утеха за моята душа

в нейните най-тежки моменти на страх и тъга,

караш я отново жива за теб да гори,

само щом погледне в твоите красиви очи.

 

Ти си жената, що кара сърце ми да бие,

когато то иска просто да спре и да се свие,

щом те види започва пак свободно да диша,

за теб то винаги ще живее, защото те обича!

 

 

03.12.2014г. София

Кристиан Дочев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...