6.12.2014 г., 19:52

Ти

1K 0 0

Ти

 

 

Ти си моя нежен лъч светлина

в моите най-мрачни часове на нощта,

озаряваш живота ми с прекрасни искри

и караш твореца щастлив да твори.

 

Ти си единствена утеха за моята душа

в нейните най-тежки моменти на страх и тъга,

караш я отново жива за теб да гори,

само щом погледне в твоите красиви очи.

 

Ти си жената, що кара сърце ми да бие,

когато то иска просто да спре и да се свие,

щом те види започва пак свободно да диша,

за теб то винаги ще живее, защото те обича!

 

 

03.12.2014г. София

Кристиан Дочев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...