Dec 6, 2014, 7:52 PM

Ти

  Poetry » Love
1K 0 0

Ти

 

 

Ти си моя нежен лъч светлина

в моите най-мрачни часове на нощта,

озаряваш живота ми с прекрасни искри

и караш твореца щастлив да твори.

 

Ти си единствена утеха за моята душа

в нейните най-тежки моменти на страх и тъга,

караш я отново жива за теб да гори,

само щом погледне в твоите красиви очи.

 

Ти си жената, що кара сърце ми да бие,

когато то иска просто да спре и да се свие,

щом те види започва пак свободно да диша,

за теб то винаги ще живее, защото те обича!

 

 

03.12.2014г. София

Кристиан Дочев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...