21.07.2013 г., 19:32

Ти

850 0 1

Затварям очи,

но отвътре пак боли.

Сърцето ми плени

и вече даже го разби.

 

Какво да правя, аз не зная.

Дали за теб си заслужава?

Да пробвам или пък да се предам,

слабост си ми и това го знам.

 

Последно грубо ме погледна

и далеч от мен ти побегна.

А всичко връща ме при теб,

сълзите падат студени като лед.

 

Със сигурност при теб не е така

и държиш нейната ръка.

Това силно ме наранява

и нищо не ме спасява.

 

От тази силната любов - отровната,

превръщайки ме в роб.

Роб на твоето сърце оставам

и знай, тази моя мъка не ти я пожелавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Ботушанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....