21.07.2013 г., 19:32

Ти

856 0 1

Затварям очи,

но отвътре пак боли.

Сърцето ми плени

и вече даже го разби.

 

Какво да правя, аз не зная.

Дали за теб си заслужава?

Да пробвам или пък да се предам,

слабост си ми и това го знам.

 

Последно грубо ме погледна

и далеч от мен ти побегна.

А всичко връща ме при теб,

сълзите падат студени като лед.

 

Със сигурност при теб не е така

и държиш нейната ръка.

Това силно ме наранява

и нищо не ме спасява.

 

От тази силната любов - отровната,

превръщайки ме в роб.

Роб на твоето сърце оставам

и знай, тази моя мъка не ти я пожелавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Ботушанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...