Ти беше моята нова тръпка,
една гордо извървяна стъпка!
Ти беше моето вдъхновение,
влюбих се в теб и се намирах
в друго измерение!
Ти беше смисълът на моя ден,
от теб бях хваната като в плен.
Ти ме даряваше с усмивка,
правеше ме голяма щастливка!
Ти ме караше да мечтая,
смятах, че съм намерила Рая..
Ти ми взе сърцето, заради теб
летях високо в небето!
Ти ме разби на парченца,
ти ми отрови душата!
Ти ме съсипа, сякаш в
чашата от която пия
отрова ми сипа!
Ти накара да плачат очите ми,
заради теб бяха неутешими
сълзите ми!
Ти превърна в Ад, моите нощи
и дни...
Ти ме научи, че не се дарява любов
на хора без души!!!
© Виктория Тодорова Всички права запазени