7 нояб. 2017 г., 18:01

Ти

764 1 2

Ти беше моята нова тръпка,

една гордо извървяна стъпка!

Ти беше моето вдъхновение,

влюбих се в теб и се намирах

в друго измерение!

 

Ти беше смисълът на моя ден,

от теб бях хваната като в плен.

Ти ме даряваше с усмивка,

правеше ме голяма щастливка!

 

Ти ме караше да мечтая,

смятах, че съм намерила Рая..

Ти ми взе сърцето, заради теб

летях високо в небето!

 

Ти ме разби на парченца,

ти ми отрови душата!

Ти ме съсипа, сякаш в 

чашата от която пия

отрова ми сипа!

 

Ти накара да плачат очите ми,

заради теб бяха неутешими

сълзите ми!

Ти превърна в Ад, моите нощи 

и дни...

Ти ме научи, че не се дарява любов

на хора без души!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...