Nov 7, 2017, 6:01 PM

Ти

  Poetry » Love
766 1 2

Ти беше моята нова тръпка,

една гордо извървяна стъпка!

Ти беше моето вдъхновение,

влюбих се в теб и се намирах

в друго измерение!

 

Ти беше смисълът на моя ден,

от теб бях хваната като в плен.

Ти ме даряваше с усмивка,

правеше ме голяма щастливка!

 

Ти ме караше да мечтая,

смятах, че съм намерила Рая..

Ти ми взе сърцето, заради теб

летях високо в небето!

 

Ти ме разби на парченца,

ти ми отрови душата!

Ти ме съсипа, сякаш в 

чашата от която пия

отрова ми сипа!

 

Ти накара да плачат очите ми,

заради теб бяха неутешими

сълзите ми!

Ти превърна в Ад, моите нощи 

и дни...

Ти ме научи, че не се дарява любов

на хора без души!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....