31.10.2006 г., 13:06 ч.

Ти 

  Поезия
635 0 10
Ти беше
моята звезда, която
огряваше тъмата всяка нощ.
Усмивката ти
бе за мен зората
-зареждаше ме тя с огромна мощ.

Ти беше
и изгряващата утрин
-едно безкрайно палещо небе
и полъха
на нежен южен вятър
...милувката на синьото море...

Ти бе спокойствие
                    в непокорима сила...
Един изпълнен с чуства светъл свят...
Една четирилистна детелина
и носеше късмета в нея влят...

Бе красотата 
на простора необятен
и топлината
на преплетени лъчи.
Ти бе едно
усмихнато и мило лято,
в което смях и слънце ми дари.

Ти беше огъня
в живот пулсиращ
и силата си в мойте жили вля...
Ти беше!
...Ала днес  си звук умиращ 
в последния
акорд на любовта...
              

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??