Ти
моята звезда, която
огряваше тъмата всяка нощ.
Усмивката ти
бе за мен зората
-зареждаше ме тя с огромна мощ.
Ти беше
и изгряващата утрин
-едно безкрайно палещо небе
и полъха
на нежен южен вятър
...милувката на синьото море...
Ти бе спокойствие
в непокорима сила...
Един изпълнен с чуства светъл свят...
Една четирилистна детелина
и носеше късмета в нея влят...
Бе красотата
на простора необятен
и топлината
на преплетени лъчи.
Ти бе едно
усмихнато и мило лято,
в което смях и слънце ми дари.
Ти беше огъня
в живот пулсиращ
и силата си в мойте жили вля...
Ти беше!
...Ала днес си звук умиращ
в последния
акорд на любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени