Oct 31, 2006, 1:06 PM

Ти

  Poetry
838 0 10
Ти беше
моята звезда, която
огряваше тъмата всяка нощ.
Усмивката ти
бе за мен зората
-зареждаше ме тя с огромна мощ.

Ти беше
и изгряващата утрин
-едно безкрайно палещо небе
и полъха
на нежен южен вятър
...милувката на синьото море...

Ти бе спокойствие
                    в непокорима сила...
Един изпълнен с чуства светъл свят...
Една четирилистна детелина
и носеше късмета в нея влят...

Бе красотата 
на простора необятен
и топлината
на преплетени лъчи.
Ти бе едно
усмихнато и мило лято,
в което смях и слънце ми дари.

Ти беше огъня
в живот пулсиращ
и силата си в мойте жили вля...
Ти беше!
...Ала днес  си звук умиращ 
в последния
акорд на любовта...
              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...