Ти си онази сладка топлина,
която със залеза отлита.
Ти си онзи миг от вечноста,
където минолото и настоящето се преплитат!
И ако можех времето да спра,
и за по-дълго да останеш до мене.
Пак онзи сладък миг щях да избера
от онова миналото време!
И както тогава силно ще те прегърна,
и ще отроня една горчива сълза!
Но ще мога ли нова страница да обърна,
където да е вечна любовта?
© Диди Попова Всички права запазени
Хубав стих!!! Поздрави!!!