Ти си онази сладка топлина,
която със залеза отлита.
Ти си онзи миг от вечноста,
където минолото и настоящето се преплитат!
И ако можех времето да спра,
и за по-дълго да останеш до мене.
Пак онзи сладък миг щях да избера
от онова миналото време!
И както тогава силно ще те прегърна,
и ще отроня една горчива сълза!
Но ще мога ли нова страница да обърна,
където да е вечна любовта?
© Диди Попова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
