2.05.2007 г., 13:40

Ти...

1.3K 0 8
Ти

Ти изпълваш мислите ми и празната тетрадка,
в която редя поеми за усмивката ти сладка,
за очите ти, в които се е събрало цялото небе,
за целувките ти нежни, разтапящи моето сърце!

Ти завземаш целия ми свят,
думите ти като факла в мен горят.
Ти просто ме плени без мое разрешение
и това е най-сладкото ти провинение.

Е, как да ти се сърдя за това?
Не виждам смисъл да се противя.
Щом съдбата иска по теб да полудея,
едва ли ще мога да избягам аз от нея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НеЖнА и ДиВа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много нежно и искрено. Поздравления!
  • Еее, Кало, много ти благодаря! Такива коментари ми вдъхват повече самоувереност в нещата, които съм написала. Благодаря и на другите за това, че сте отделили време да прочетете и коментирате
  • толкова леко и ефирно.... а как можа и чувството за хумор там да вложиш. Онемявам, моля те върни ми дара слово, който аз разбрах, че нямам. :-*
  • Браво!И в стиховете си отлична!!!
  • Благодаря ви, много!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...