Ти беше онзи...
Ти беше онзи, за когото мечтаех.
Ти беше човекът, който до болка желаех.
Мъжът, който ме направи щастлива.
Този, заради който и океана бих прекосила.
Но беше и онзи, който безмълвно седеше,
когато аз плачех и от любов грубо ругаех.
Този, който нежност и чувства така пестеше,
сякаш ще свършат и празен оставаш.
Прие ме за даденост и ме загуби.
Грешка беше, че в тебе се влюбих.
Красиво беше, но и силно болеше.
Особено сутрин, когато разбирах,
че ти нощем далече от мене спокойно си спеше.
© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени