22.07.2009 г., 11:44

Ти беше онзи....

1.3K 0 6

 

Ти беше онзи...

 

 

 Ти беше онзи, за когото мечтаех.
Ти беше човекът, който до болка желаех.
Мъжът, който ме направи щастлива.
Този, заради който и океана бих прекосила.

 

 Но беше и онзи, който безмълвно седеше,
когато аз плачех и от любов грубо ругаех.
Този, който нежност и чувства така пестеше,
сякаш ще свършат и празен оставаш.


Прие ме за даденост и ме загуби.
Грешка беше, че в тебе се влюбих.
Красиво беше, но и силно болеше.
Особено сутрин, когато разбирах,
че ти нощем далече от мене спокойно си спеше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...