Ти чувал ли си да плаче сърце,
с пронизителен писък да вика безгласно,
като счупено по време на буря небе,
да се блъска в гърдите и там да е тясно?
Ти виждал ли си сърце да боли,
като птица ранена едва да пулсира,
вътре в него безмилостен дъжд да вали
и във своята болка всеки ден да умира?
© Зорница Петровска Всички права запазени