27.03.2011 г., 10:10

Ти диктуваш

1.2K 0 4

 

Отварям нова страница сега.

Какво да пиша, ти кажи ми.

Оттука ми налъхва самота.

Ще пиша, пък... ръцете изгори ми!

 

Историята друга ли да бъде?

И да изтръгна ли героя ти от нея?

И да присъства ли камата кат’ оръдье

или в романа още ще живея?

 

Диктувай! Редовете ми са празни.

Вдъхни ми сила във ръката.

Диктувай случки безобразни,

заснети само от тъмата.

 

Кажи го, всичко ще се помни!

Без думи нашият роман е.

Че с думи силни и преломни

кинжалът в мене задълбан е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Талант Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...