Ти диктуваш
Отварям нова страница сега.
Какво да пиша, ти кажи ми.
Оттука ми налъхва самота.
Ще пиша, пък... ръцете изгори ми!
Историята друга ли да бъде?
И да изтръгна ли героя ти от нея?
И да присъства ли камата кат’ оръдье
или в романа още ще живея?
Диктувай! Редовете ми са празни.
Вдъхни ми сила във ръката.
Диктувай случки безобразни,
заснети само от тъмата.
Кажи го, всичко ще се помни!
Без думи нашият роман е.
Че с думи силни и преломни
кинжалът в мене задълбан е.
© Талант All rights reserved.
