Ти дойде
Ти дойде като сън във съня ми.
Като лека роса отлетя.
Освежителна глътка дари ми.
Завеща ми пак нова мечта.
Съня ли дойде да ми грабнеш?
Наяве ли беше, не знам,
но миг от безкрая да хванеш,
това, предполагам, е блян.
И от дните в живота забързани,
часовете превръщат се в миг.
Миговете в сърцата задържани -
към вечната обич са вик.
© Стойна Димова Всички права запазени