Ти дойде, любов!
В красива сянка ти край мен премина.
Усетих полъх с дъх на влюбено море.
Усмивката ти с нежността си ме покрива
и топлата ти длан на уморените ми рамене.
За тебе молих се и не се предавах
пред ласкателства необуздани на мъже.
А те край мене бяха много.
Все изискани, но с гузна съвест на крале.
А ето, че ти дойде, за да сме двама
и ще прогоним злъчните им смехове.
Каква награда е приготвила съдбата.
Прегърна ме със тръпнещите си ръце.
Така до гроба ще делим и хляб, и солта по много.
Вълшебно стенеща ще е нощта.
Във нас повярвала, ще ни закриля
и в унес ще посрещаме деня.
Таня Кирилова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
