Имаше тя във сърцето си огън,
и страст и любов я изпълваха,
дайте ù на нея да се труди, да страда,
родена да се бори, различна от всички.
Ти вървеше напред със усмивка,
с погледи, пълни с копнеж,
всички виждаха в тебe хубост измамна,
но лъжите ти никой не прозря.
Нейната страст остана невидима,
но чуваха се твоите кокетни слова.
Ти получи всичко, което тя някога пожела
и изгаряше нейната душа в тъмнина.
Тя отвори тихо прозореца,
нахлу ароматът на тихата пролетна нощ,
но вече празна е тя и нищо не чувства,
не я радва ароматът на черешовите цветове,
нито бляскавата, сребърна луна.
Така и никога не почувствала нечия любов,
ти изпепели всичко добро и красиво у нея.
Но знай, ще мине време и тя ще възвърне
нейния огън и нейната страст.
У нея невиждана сила живее,
която никой не ще ù отнеме.
© Алиса Севелоу Всички права запазени