Имаше тя във сърцето си огън,

и страст и любов я изпълваха,

дайте ù на нея да се труди, да страда,

родена да се бори, различна от всички.

Ти вървеше напред със усмивка,

с погледи, пълни с копнеж,

всички виждаха в тебe хубост измамна,

но лъжите ти никой не прозря.

Нейната страст остана невидима,

но чуваха се твоите кокетни слова.

Ти получи всичко, което тя някога пожела

и изгаряше нейната душа в тъмнина.

Тя отвори тихо прозореца,

нахлу ароматът на тихата пролетна нощ,

но вече празна е тя и нищо не чувства,

не я радва ароматът на черешовите цветове,

нито бляскавата, сребърна луна.

Така и никога не почувствала нечия любов,

ти изпепели всичко добро и красиво у нея.

Но знай, ще мине време и тя ще възвърне

нейния огън и нейната страст.

У нея невиждана сила живее,

която никой не ще ù отнеме.