May 2, 2012, 11:54 PM

Ти и тя

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Имаше тя във сърцето си огън,

и страст и любов я изпълваха,

дайте ù на нея да се труди, да страда,

родена да се бори, различна от всички.

Ти вървеше напред със усмивка,

с погледи, пълни с копнеж,

всички виждаха в тебe хубост измамна,

но лъжите ти никой не прозря.

Нейната страст остана невидима,

но чуваха се твоите кокетни слова.

Ти получи всичко, което тя някога пожела

и изгаряше нейната душа в тъмнина.

Тя отвори тихо прозореца,

нахлу ароматът на тихата пролетна нощ,

но вече празна е тя и нищо не чувства,

не я радва ароматът на черешовите цветове,

нито бляскавата, сребърна луна.

Така и никога не почувствала нечия любов,

ти изпепели всичко добро и красиво у нея.

Но знай, ще мине време и тя ще възвърне

нейния огън и нейната страст.

У нея невиждана сила живее,

която никой не ще ù отнеме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алиса Севелоу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...