Ти какво знаеш за пороя
Ти какво знаеш за пороя
В който удавени чакат
Като виновни
Чувствата ми забравени долу във Флорида
И като усмивки
И като птици
Ти какво знаеш за снощните ми
Сънища
И за сбръчканото ми
Като стари сълзи легло
Всяка нощ
Все същото
Ти...
Дето съм те забравил наполовина завършена
Дето съм те стискал по пътя за вкъщи
Дето съм те целувал в тъмното
Докато вали
А валеше много
И водата се плъзгаше по косата ти
По бялата ти кожа
И по-чиста от неделни камбани
Се изливаше отново в цялото
Изморена
Дишаща бавно
Валеше
Сякаш беше пролет
И ние нищо не си казвахме
И зад затворените си врати се мъчехме да си припомним
Как изглеждахме
Валеше
Всичкото което се беше насъбрало
Цялото дебнене
Всичките погледи
Плахото
Докосване на пръстите ни
Рязкото им отдръпване
Мълчанието...
Защо толкова дълго мълчахме
И с думите си нищо не казвахме
А и ти какво знаеш
Какво знаеш ти за празните като бутилки
Изгреви на пълната луна
И като карфици тънките вълни на океана
Аз бях там
Като птица
Като усмивка
Застанал на плажа
Да чакам
Една
А ти какво знаеш
Затворена в стаята си
Ти какво знаеш
Плоска като фотография
Дори и стената ми не украсяваш
А в очите ти забравено като онова лято
Е щастието ти
Скрито
Сгънато
Прибрано
Какво знаеш
След като те няма
21.12.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
