29.09.2006 г., 19:42

Ти казваш...

1.2K 0 6

***

 

Ти казваш, че в косите ми е скрито

съкровище от тънки златни нишки.

И търсиш тази тайна дълго, дълго...

Със поглед, със ръце, със устни.

Косите ми за сън те приласкават

и ти заспиваш в тайните им мрежи.

Над теб като реки от мляко

ръцете ми се сливат в твойта кожа.

 

И ти сънуваш приказки за мен.

 

А щом отново се събудиш,

за кой ли път ще си разбрал,

че чудесата съществуват

навсякъде,

най-вече в нас.

 

                                                9.08.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...