Sep 29, 2006, 7:42 PM

Ти казваш...

  Poetry
1.2K 0 6

***

 

Ти казваш, че в косите ми е скрито

съкровище от тънки златни нишки.

И търсиш тази тайна дълго, дълго...

Със поглед, със ръце, със устни.

Косите ми за сън те приласкават

и ти заспиваш в тайните им мрежи.

Над теб като реки от мляко

ръцете ми се сливат в твойта кожа.

 

И ти сънуваш приказки за мен.

 

А щом отново се събудиш,

за кой ли път ще си разбрал,

че чудесата съществуват

навсякъде,

най-вече в нас.

 

                                                9.08.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....