Sep 29, 2006, 7:42 PM

Ти казваш...

  Poetry
1.2K 0 6

***

 

Ти казваш, че в косите ми е скрито

съкровище от тънки златни нишки.

И търсиш тази тайна дълго, дълго...

Със поглед, със ръце, със устни.

Косите ми за сън те приласкават

и ти заспиваш в тайните им мрежи.

Над теб като реки от мляко

ръцете ми се сливат в твойта кожа.

 

И ти сънуваш приказки за мен.

 

А щом отново се събудиш,

за кой ли път ще си разбрал,

че чудесата съществуват

навсякъде,

най-вече в нас.

 

                                                9.08.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...