Ти в стихове пишеш моите сънища цветни.
Сценарий за двама. И жажда за сбъдване.
Ръкопляскане театрално... Колко суетно!
В моята проста колибка чакам да съмне.
Там паяжини рисуват фрески от вятъра.
Там вечер звездите слизат до мене.
Огън в камината е топлина от театъра.
Протрити кресла приказки стенат...
Как танцуват в житата светулките...
Как щурче е засвирило за последно...
А остри плачещи висулки
от покрива кинжално ме дебнат...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Харесах!