ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
9 sept 2014, 11:49

Ти, която пише сънища

733 0 2

Ти в стихове пишеш моите сънища цветни.

Сценарий за двама. И жажда за сбъдване.

Ръкопляскане театрално... Колко суетно!

В моята проста колибка чакам да съмне.

 

Там паяжини рисуват фрески от вятъра.

Там вечер звездите слизат до мене.

Огън в камината е топлина от театъра.

Протрити кресла приказки стенат...

 

Как танцуват в житата светулките...

Как щурче е засвирило за последно...

А остри плачещи висулки

от покрива кинжално ме дебнат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0