Ти ли...
Ти ли?!
В колко много
интриги заплетен си
с твоето великодушно
сърце.
Все още сред тикви
търсиш принцеси
и ледът е сковал
лицето ти.
И се надяваш,
че някъде
Тя е още за теб
недокосната,
още мила
и още добра.
Да, тя е там,
но от скръб
омагъосана.
А ти, търсейки,
май ще намериш,
прашни замъци
и мрачни дворци.
Не каляски и
не принцеси,
а статуи каменни
с влюбени някога
тъжни очи.
Ти не се натъжавай,
че знаеш ли -
магията зла
ще изчезне
от ръка подадена,
прошка
и дума добра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jivka Koleva Всички права запазени
!
