Ти ли беше
Ти ли беше
Ти ли беше онзи луд разбойник,
блъскал по вратата ми до изгрев? –
Смел безумец яхнал тъмнината,
с дух лишен среднощ от светлината.
Аз се будя сутрин сред лъчите.
Боса газя сред росата чиста.
Вятърът ме гали до насита,
вплита във косите ми мъниста.
В хор щастливи свирят ми щурците,
Клоните със листи ръкопляскат.
Рози по полите ми се кичат –
във любов на слънцето се вричат.
Ти си скитник търсиш нощ дълбока.
С гузна съвест скиташ се сред мрака.
Нямаш място тук при светлината.
Здраво е залостена вратата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
