22.04.2007 г., 22:29

Ти Мария

797 0 6
 

Ти Мария


Ти, така омайна и красива,

и в постъпките си обятелна, но дива,

в порива си чист си така непримирима,

имаш ти едно лице, лице и името Мария.


О, омайнице на вековете

красавице, покоряваща мъжете

и съчетаваща в себе си и двете:

и умът на умовете и сладострастието на световете.


Но кажи ми ти, създание прекрасно,

не е ли понякога жестоко и ужасно,

че си тъй студена към мъжката съблазън

и силния пол е все наранен и все отказан?


И защо ти, божествена кралице,

все неуловима си ти, волна птице

и не виждаш ти човешкото страдание,

и погубваш тъй безмилостно мъжкото съзнание?


Но това е оправдано,

защото умението ти невидяно,

да бъдеш така нежна и дори фатална,

те прави теб, Мария, дори божествено сакрална.

1998 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оу, , ласкаещо...
  • О,създание прекрасно,красавице,кралице,жена фатална и тигрица...Едва ли някой би ти отказал,вече ще ти викам госпожа Съблазън!
  • Хубав стих Мими!!!
    Поздрави
  • "...О, омайнице на вековете
    красавице, покоряваща мъжете
    и съчетаваща в себе си и двете:
    и умът на умовете и сладострастието на световете..."
    Тези редове ме убедиха, че не е за Дева Мария!
    Интересна жена си описала!


  • Благодаря !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...