Ти ме нарисува
Очите ти във моите прозират
и вливат се във морска необятност.
Ръцете ти треперещо замират,
приели формата на мойта святост.
А устните рисуват безпощадно
най-приказната си картина.
Докосвайки и пиейки ме жадно,
създавайки от допира Атина.
Политам някъде в небитието,
където времето и тялото заспиват.
Там няма място за безцветието
и цветовете във дъга се сливат.
Дъгата е прекрасна като птица,
от божии ръце пресътворена
и цветовете като наниз броеница
се сливат във целувката блажена.
Как иска ми се там да си остана,
създадена, от тебе сътворена.
Бленувана, обичана, мечтана,
от твоята рисунка изморена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Георгиева Всички права запазени
