Очите ти във моите прозират
и вливат се във морска необятност.
Ръцете ти треперещо замират,
приели формата на мойта святост.
А устните рисуват безпощадно
най-приказната си картина.
Докосвайки и пиейки ме жадно,
създавайки от допира Атина.
Политам някъде в небитието,
където времето и тялото заспиват.
Там няма място за безцветието
и цветовете във дъга се сливат. ...