Ти ме нарисува
Очите ти във моите прозират
и вливат се във морска необятност.
Ръцете ти треперещо замират,
приели формата на мойта святост.
А устните рисуват безпощадно
най-приказната си картина.
Докосвайки и пиейки ме жадно,
създавайки от допира Атина.
Политам някъде в небитието,
където времето и тялото заспиват.
Там няма място за безцветието
и цветовете във дъга се сливат.
Дъгата е прекрасна като птица,
от божии ръце пресътворена
и цветовете като наниз броеница
се сливат във целувката блажена.
Как иска ми се там да си остана,
създадена, от тебе сътворена.
Бленувана, обичана, мечтана,
от твоята рисунка изморена.
© Живка Георгиева All rights reserved.
