За какво ти е да ме разбираш,
аз просто обичам и прощавам.
Чувства имам, които ти убиваш,
все пак мога лесно да забравям.
Ти никога не ще узнаеш любовта,
тя носела само болка и сълзи.
Водела след себе си тъга,
от нея сърцето всеки път кърви.
Ти никога няма да узнаеш
какво чувствала съм и ще чувствам.
Трудно е любовта си да признаеш,
а влюбиш ли се, вече е изкуство.
Ти не ще узнаеш колко те обичам,
как тебе искам и желая.
Всеки път в молитви ти се вричам,
нощем за тебе в съня мечтая.
Ти никога не ще го осъзнаеш,
любовта сърцето и душата ми рани.
Ти никога не ще узнаеш
как и колко много ме боли!
01.08.2012г
© Иваничка Петкова Всички права запазени
Поздравления!