Ти помниш ли...
- Ти помниш ли дните, безсънните нощи -
на твоето дълго дежурство без смяна?
- Не беше то вчера, но помня ги още -
и силната болка по теб изживяна!
- А помниш ли още, как аз ти се молех:
"Ела да ме стоплиш, не мога да мигна"!
- Ти кашляше лошо, при пристъпа страшен,
аз идвах при тебе - глава да ти вдигна.
- Лежах във леглото - сама, изоставена.
За помощ се молех на тебе, на Бога!...
- При тебе бях, Надке, не беше забравена...
И песничка пях ти, доколкото мога..
Край тебе си правех легло от креслата...
Додето дежурех - децата ни спяха...
Изпращах молитви към Бог в небесата,
а денем очите за сън ме боляха!...
- Ти имаше много голямо имане...
цветята в градината... дрехи, килими.
Какво да ги правя? Кому да останат?...
А твоите песни градски любими?...
- Пази ги за спомен!... Ще помниш и дните
с дежурствата нощни край мене, без смяна,
безмълвните устни, сълзите в очите,
челото ми росно, коса разпиляна.
- Дори и да искам... Едва ли ще мога...
от първия миг те обикнах - до края -
с любов безусловна, дарена от Бога...
Такава любов на Земята не зная!
- За мен да не жалиш самотен в нощта!...
Спомни си как мило те срещах със песен,
когато прибираше се вечерта!...
Животът със песен е всякога лесен!...
Януари 2001 - май 2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
