Ти поне ела
Ти поне ела
Мъгливи, побелели очи.
Сърце бавно тупти.
Огън за гнездото бе тя.
Сама е днес в нощи и дни.
Времето отмерва всеки час.
Гълъбите отлетяха.
Превзеха бури и мъгли.
Път неизвестен свой избраха.
Косата от сребро е бяла,
на пейката стои сама.
Спомени играят във главата,
очи не виждат светлина.
Трева градината оплете.
И къщичката малка рухна.
А гълъбите - все заети.
Тежат ми - години проклети.
Ръцете старчески се кършат.
Сълзи попиват във полата.
Поклони и се луната.
Врати отвори тишината.
Сама - прегърбена е днес.
Без гълъби и без цветя.
Без минало и любовта.
Времето всичко ù взема.
Протегна ръце във мрака.
Небето звездно притъмня.
Тя тихичко смъртта помоли.
Ела, миличка! Ти поне ела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Йорданова Всички права запазени
