Pepa9 (Пепа Йорданова)
51 0
Mar 17, 2010, 8:36 PM

Ти поне ела 

  Poetry » Other
502 0 3

      Ти поне ела

Мъгливи, побелели очи.
Сърце бавно тупти.
Огън за гнездото бе тя.
Сама е днес в нощи и дни.

Времето отмерва всеки час.
Гълъбите отлетяха.
Превзеха бури и мъгли.
Път неизвестен свой избраха.

Косата от сребро е бяла,
на пейката стои сама.
Спомени играят във главата,
очи не виждат светлина.

Трева градината оплете.
И къщичката малка рухна.
А гълъбите - все заети.
Тежат ми - години проклети.

Ръцете старчески се кършат.
Сълзи попиват във полата.
Поклони и се луната.
Врати отвори тишината.

Сама - прегърбена е днес.
Без гълъби и без цветя.
Без минало и любовта.
Времето всичко ù взема.

Протегна ръце във мрака.
Небето звездно притъмня.
Тя тихичко смъртта помоли.
Ела, миличка! Ти поне ела.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??