Ти поне ела
Ти поне ела
Мъгливи, побелели очи.
Сърце бавно тупти.
Огън за гнездото бе тя.
Сама е днес в нощи и дни.
Времето отмерва всеки час.
Гълъбите отлетяха.
Превзеха бури и мъгли.
Път неизвестен свой избраха.
Косата от сребро е бяла,
на пейката стои сама.
Спомени играят във главата,
очи не виждат светлина.
Трева градината оплете.
И къщичката малка рухна.
А гълъбите - все заети.
Тежат ми - години проклети.
Ръцете старчески се кършат.
Сълзи попиват във полата.
Поклони и се луната.
Врати отвори тишината.
Сама - прегърбена е днес.
Без гълъби и без цветя.
Без минало и любовта.
Времето всичко ù взема.
Протегна ръце във мрака.
Небето звездно притъмня.
Тя тихичко смъртта помоли.
Ела, миличка! Ти поне ела.
© Пепа Йорданова All rights reserved.
