Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
10.02.2022 г., 15:10 ч.

Tи сам реши – къде е моят ъгъл 

  Поезия » Философска
795 13 19

Не съм била, а трябвало е май
подвластна на инстинктите да бъда,
не ме е плашил ад, възторгвал рай
с приетата без мрънкане присъда.


Отритнала ме грубо любовта?
Сърцето ми е цял живот на длан,
с гърди я браня – свята правота̀,
без хленч от мен, от люлката презрян.

 

И чуждото за миг не пожелах,
от мене който мина все открадна.
Със здраве! – отминавах с весел смях,
от чужда маса тъй се става – гладна.


А моят дом – за всекиго стреха̀,
и къшей, па макар и сух, и спечен.
Не вземах на душата си греха̀,
да съдя. Тъй ме Господ  Бог обрече.

 

Прости ми, Боже всеки гневен стих,
такава ме създаде. Друга няма.
Отдавна на длъжниците простих...
Молитвата не се побира в храма.


А изкачà ли Твойте небеса,
Ти сам решѝ – къде е моят ъгъл.
Сърцето си сама ще донеса –
в душата ми не си се Ти излъгал.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??