Tи сам реши – къде е моят ъгъл
Не съм била, а трябвало е май
подвластна на инстинктите да бъда,
не ме е плашил ад, възторгвал рай
с приетата без мрънкане присъда.
Отритнала ме грубо любовта?
Сърцето ми е цял живот на длан,
с гърди я браня – свята правота̀,
без хленч от мен, от люлката презрян.
И чуждото за миг не пожелах,
от мене който мина все открадна.
Със здраве! – отминавах с весел смях,
от чужда маса тъй се става – гладна.
А моят дом – за всекиго стреха̀,
и къшей, па макар и сух, и спечен.
Не вземах на душата си греха̀,
да съдя. Тъй ме Господ Бог обрече.
Прости ми, Боже всеки гневен стих,
такава ме създаде. Друга няма.
Отдавна на длъжниците простих...
Молитвата не се побира в храма.
А изкачà ли Твойте небеса,
Ти сам решѝ – къде е моят ъгъл.
Сърцето си сама ще донеса –
в душата ми не си се Ти излъгал.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
