Tи само за любов ми говорѝ
Кажи, че ме обичаш... и ми стига.
Или не казвай нищо, замълчи!
Ще се вглъбя в поредна стара книга,
за да си скрия тъжните очи.
А вдигна ли очи – сияя цяла,
не ще се дам на мрака и сега
света ми цял дори да е побрала
бездънната ми бездна от тъга.
На връхче на карфица сбирам воля,
търпение – и на светец дори,
да го заема, но едно те моля –
ти само за любов ми говорѝ.
Жената в мен – по чудо оцеляла,
на длан протяга своята душа...
Войника в мен целувам на раздяла,
ти само ми кажѝ, че не греша...
https://youtu.be/2fQpc8aXuHs?si=KWX32N80PILjD1N2
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
