Ти щастлив ли си без топлина?
Бе ли истински, бе ли реален?
Само в мойте ли мисли живя,
та мигът ни бе толкоз нетраен
- като пролетен дъжд отшумя.
Твойте стъпки ли нощем отекват,
твоят дъх ли във мене попи,
та за миг не престават, не секват
да пробождат сърцето игли.
Ако ти бе за мене орисан,
ако аз бях за теб светлина...
днес животът ми би имал смисъл...
Ти щастлив ли си без топлина?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
