Бе ли истински, бе ли реален?
Само в мойте ли мисли живя,
та мигът ни бе толкоз нетраен
- като пролетен дъжд отшумя.
Твойте стъпки ли нощем отекват,
твоят дъх ли във мене попи,
та за миг не престават, не секват
да пробождат сърцето игли.
Ако ти бе за мене орисан,
ако аз бях за теб светлина...
днес животът ми би имал смисъл...
Ти щастлив ли си без топлина?
© Росица Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
