Ти си!
По-прекрасна си от розите.
Криеш своите бодли.
Търся между тях кралицата.
Ти си, ти си. Остани!
По-гореща си от лятото.
Няма помен от слани.
Океан си и в душата ми
миеш своите води.
Ливада с детелини дъхави -
аз, неуморният косач.
Сънувам между детелините
как си моя ти по здрач.
© Радка Миндова Всички права запазени