Ти си...
Ти си безумица привличане,
изгубена във ореол
на истинското ми обичане,
блестящо в капка слъзна сол...
Ти си вретеното на огъня,
със нишка във безкрайността,
тъчеш от мигове отронени
килим, със шарки на страстта...
Ти си пулсарът във гърдите ми
и слънчевият ми загар,
енигма, разтопила дните ми
във танц на чувствен нестинар...
Ти си разпятие от истини -
икона си от жива плът,
и Бог от мен ако те иска -
на дяволи да ме дадат...
Ти си частица изкушение -
предверие към светове
за мъжкото ми неспасение
и жадните ми грехове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
